Tales of Xi'an - Преглед
Tales of Xi'an - Преглед
Blog Article
На дълбоко прозира майсторски предадения урок на Елин Пелин към нас като хора. Редно е да постъпваме с уважение към природата. Авторът поставя и въпроса дали грубата намеса е оправдана.
На следващия ден ми беше поотпуснало и поработихме пак с бай Данчо, но към обяд приключихме, че трябваше да чакаме бетона да стяга. Ели също нямаше много работа и понеже предния ден си говорехме, че тя често язди, а аз също що-годе мога, тя ме покани:
Двете сгради често са наричани като сестри или „сутрешната камбана и мрачния барабан“
Сигнализирайте ни за нередност, ако смятате, че някое произведение е плагиатствано или не отговаря на правилника.
И ние се прегърнахме сърдечно и целунахме пред слисания наскоро съставен комитет, на който и аз станах член.
И моята жокейка е винаги подмокрена в мое присъствие и за това аз си я наричам лиглата. "ЖОКЕЙЧЕТО"
„Сега е минутата да изфиряса, без да го сетят“ — мислеше си Ковачев, като хвърли бръз, знаменателен поглед на Левски, който стана от стола си и си поправяше вратовръзката пред огледалото.
Ние сме на доста по-скромно място на "МЕЙВАЛЪК" и "ЛАВАНДУЛА БИЙЧ" в Тюркиш!
Един от тях, познатия Али чауш — чернокож, брадат, с грубо и подпухнало лице турчин — улови чаршията — днес Търговска улица, — проби си път през шумния върволяк, който гъмжеше из тясната, с притиснати и ниски редове от бакалници и дюкяни улица, като се вгледваше внимателно в някои лица.
— Грация, синьоре — избъбрах към двамата „злодейци“, които сега играеха ролята на мои спасители, крайно покъртен от страха, от смайване и от благодарност…
Ако нямате време за всичките му разкази, ето избрана селекция на автора на афоризма "Краткостта е сестрата на таланта".
Естествено, говорихме си, че няма как да сме заедно, съгласихме се веднага, но пък се разбрахме, че може да поддържаме контакт и в някакъв момент пак да се видим. В крайна сметка като си тръгнах малко се поразсъхнаха нещата. Писахме си няколко пъти в началото, после по Коледа и малко изглеждаше, че каквото било – било, но ми се искаше пак да се видим и към началото на април беше започнало да ми става едно пролетно, та реших пак да ѝ пиша. Хич не се дърпа, сложното беше как да се видим – ако отида там – с какъв претекст, а и оня Митко и той ще е там – твърдо не става.
- Искам два кура момчетааа! Изпълни се, синът и Митко й го напъха в тясното анусче, а Жоро проникна с дебелия си кур във влажното и путка. Двамата младежи така яко развъртяха Христина, че тя загуби почти съзнание, а охканията и стоновете ??????? ?? ???? й огласиха целия вход на панелния блок.